Светите първовърховни апостоли Петър и Павел

 

Посетете официалната страница на манастира на адрес lozenskimanastir.org

 

 

История на Лозенския манастир
„Свети aпостоли Петър и Павел“

Лозенският манастир „Свети апостоли Петър и Павел“ се намира на изток от София, под магистрала "Тракия", в близост до разклона за гара "Верила" (виж картата). Манастирът се намира в землището на Долни Лозен и винаги е бил духовно свързан с християните от селото, както и с другия лозенски манастир „Възнесение Господне“. Съществувал е още през Х-ХІ век като мъжка обител с голямo братство (около четиридесет монаси). Предполага се, че в манастира е имало два храма – единият, посветен на апостолите Петър и Павел, а другият – на празника Петдесетница (Света Троица). В края на ХІV век, когато България е нападната от османските войски, той процъфтявал в духовно и материално отношение. Местността по това време е била покрита с гъста гора, която скривала обителта от всички страни. Минаващите по пътя от Константинопол за тогавашна София (там, където сега минава магистрала "Тракия") османски войски не виждали обителта и това я запазило за известно време. Но веднъж, когато братята биели камбаните за вечерната богослужба, в близост минавали турци и чули звъна. Манастирът бил нападнат и разрушен, а всички монаси - избити без изключение. Единствен свидетел станало малко момче от селото, което пасяло наблизо стадото си, и при нападението се скрило. Впоследствие то разказало за случилото се. Християните от с. Лозен решили да запазят паметта за манастирските празници. Част от хората поели за свое духовно задължение организиранието на празника в памет на светите апостоли Петър и Павел, а останалите – на втория манастирски празник, който бил в деня на Петдесетница. На тези дни те идвали в манастира, но заради турците било невъзможно да се извършва богослужение. Затова приготвяли благословена храна, която раздавали в памет на празнуваните светии. Така в течение на повече от 500 години празникът на светите апостоли бил помнен и почитан поколение след поколение. Хората не забравили коя е земята, принадлежаща на манастира, и никога не я ползвали за земеделие, а тези, които пасяли стадата, не само я заобикаляли с животните си, но от благоговение дори не смеели да почиват там. В кадастъра на София от края на ХІХ век обителта е обозначена неправилно като „Света Троица“ по името на един от манастирските храмове.

Лития през 1943 г.
Лития през 1943 г.

В началото на ХХ век на мястото, съхранило спомена за храма, бил построен малък параклис. По-късно (през 30-те години) един възрастен човек от село Лозен, дядо Будин, получил откровение насън, че трябва да напусне семейството си (той имал жена и деца) и да дойде да живее в манастира, както и да не яде месо и да не подстригва косата си. Той възприел казаното му със страх и се посветил на служба Богу. Грижел се за храма, палел кандилата и чистел, посрещал желаещите да дойдат да се помолят. Цар Борис ІІІ често се разхождал на кон из околността и обичал да се отбива в храма за молитва. В манастира все още се пази камъкът с халката, на която той завързвал коня си. Разказват, че той оставял средства за поддръжка на храма, а ако дядо Будин отсъствал, слагал парите под един камък пред църквата. Семейството на дядо Будо, както го наричали в селото, и до днес помага усърдно на манастира.

 

При трагични обстоятелства по време на Втората световна война на 28 август 1943 г. цар Борис ІІІ починал. На 40-ия ден след смъртта му хората от село Лозен заедно с децата от училището, предвождани от свещениците, се събрали и с литийно шествие дошли в обителта и отслужили панихида в негова памет.

Панахида през 1943 г.
Панахида през 1943 г.

По време на атеистичния период хората помнели празниците, но в тогавашния параклис не можело да се служи Св. Литургия, затова извършвали водосвети и молебени. По-късно една благочестива жена купила строителни материали за възстановяване на манастира, но комунистите не разрешили и иззели материалите.

Старата църква
Старата църква

През 1988-89 година с усилията на отец Иван Динков и на много усърдни християни от селото по основите на стария параклис е посторена малка църква, в която да се служи Св. Литургия. По време на тези служби участва и сегашният Пловдивски Митрополит Николай, който тогава е студент в Богословския факултет в София. Оттогава и до сега той е духовен наставник на манастира. В началото на 1993 година по благословението на Патриарх Максим в манастира идва на послушание монахиня Вероника (Колева). Тогава в манастира няма никакви други сгради освен църквата.

През 1994-95 г. е построена първата жилищна сграда с дарения от много частни лица и фирми и най-вече с безвъзмездния труд на християните от село Долни Лозен. На втория етаж в сградата има параклис, посветен на свети Йоан Кръстител. В края на 90-те години със средства на Софийска Митрополия е изградена още една жилищна сграда за поклонници, в която има библиотека и трапезария.

Сегашната църква, посветена на светите първовърховни апостоли Петър и Павел, е построена по благословението и под ръководството на Пловдивския Митрополит Николай, който от 2001 до 2007 година е викарий на Софийския митрополит. Храмът е осветен на Петровден 2005 година от Българския Патриарх Максим.

Днешната главна църква

Манастирските богослужения са отворени за поклонници, а вся­ка събота от 11 часа в манастира се провеждат безплатни уроци по Вероучение за деца.

За дарения:

Манастир „Свети апостоли Петър и Павел“, с. Лозен - София
IBAN: BG60 TEXI 9545 5074 9312 12
BIC: TEXIBGSF
ЧПБ "ТЕКСИМ"АД

 

За контакти: (02) 967 0229, 088 9211 833